Hekredel (Христо Славов)
1529 419
6.09.2012 г., 22:29 ч.

Малък етюд 

  Поезия » Философска
369 0 2

О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол...
И тича нанякъде той
да се скрие,
срамува се сякаш,
че сякаш е гол.

През рамо ни гледа
Върхът
от високо
и сякаш презрително
свива очи...
Присмива се сякаш
отдолу Потокът
и пак отразява
невинно лъчи!

А аз се почувствах
и слаб, и ненужен,
над мен планината
надменно  кръжи...
Но аз не се сърдя!
Дори съм изпружен!
Защо ли във мене
Душата тъжи?!
 1974 г. Белмекен

© Христо Славов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??