Hekredel (Христо Славов) Hekredel (Христо Славов)
3 1.5K
6 sept 2012, 22:29

Малък етюд

538 0 2

О, свири в ушите ми
вятър
и стене,
от мъка, че сам е
в дълбокия дол...
И тича нанякъде той
да се скрие,
срамува се сякаш,
че сякаш е гол.

През рамо ни гледа
Върхът
от високо
и сякаш презрително
свива очи...
Присмива се сякаш
отдолу Потокът
и пак отразява
невинно лъчи!

А аз се почувствах
и слаб, и ненужен,
над мен планината
надменно  кръжи...
Но аз не се сърдя!
Дори съм изпружен!
Защо ли във мене
Душата тъжи?!
 1974 г. Белмекен

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.5K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0