1 февр. 2009 г., 00:21

Малък Сечко

1.3K 0 16

 

Под една върба ме спряха.

Даже май ми прошептяха.

Гледам - шарени потури -

всичко може в тях да туриш.

 

Вързах пъстрата шамия

и не чаках икиндия.

Запрестъпях, запрестъпях -

в седем-осми го настъпих.

 

Той полегна във тревата -

стискал го чепикът лански.

И не тропал - само чакал

да му сторят „Бог да прости".

 

Свалям пъстрата шамия,

че не ми е Заговезна.

Аз го мислех, че е Август,

а пък той бил Малък Сечко.

 

 

Поздрав до всички с една кръшна ръченица 

 

 

 

 

 

Уважаеми колеги,

Това стихче си няма Лирически. Моля всички кандидати за ролята на Август да ми се обадят на "лични". А тези за Малък Сечко - утре, на 2 февруари. ;)))

Весел Сечко пожелавам на всички!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!! Поздрав сърдечен и добър месец Февруари!
  • Малък Сечко с голяма бъклица! Хайде на кумското хоро и кръшната ръченица!
  • Поздрав, Видрица!
    Харесах!
  • Поздрав!
    Много си е хубав Февруари! Я как почва само! Честит празник на всички! "Във виното е истината, а във водата е здравето."
    Наздраве за истината!
  • Наздраве, Видрице! Да си жива и здрава, да ни радваш с творенията си!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...