Малък Сечко изнизва се полечка
Наигра се Февруари,
с лед прозорците нашари,
нови студове стовари,
изпревари Януари.
Но децата ги обича,
със снежинки ги накичи.
И направи той пързалки
за любимците си малки.
Пеят весело шейните
и през презспите политат.
Най-щастливи са, честити
рой деца в игрите сити.
Но изнизваш се полечка
малък ненагледен Сечко.
Виеш с лютите си хали,
палав си, не лош, едва ли
още дълго ще бушуваш,
пролетния глас дочуваш,
първо в близката рекичка,
после разтопява всичко.
– Сбогом малък зимен братко,
снеговете ръсещ сладко,
че в зелената премяна
готвя ти достойна смяна. –
каза Март и се усмихна.
Сечко се смали, утихна.
И се ширна пролет вече
и наблизо, и далече.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
