5 июн. 2007 г., 10:06

Мама 

  Поэзия
5.0 / 4
924 0 6
 

Как малко вързопче люшка в ръце,

виждам моята майка добричка.

В ръката и има топло млекце,

а на лицето усмивка едничка.


Страницата обръщам напред,

ето и детенце на мотепоед.

Майка му усилено бута возилото,

а то сияе от щастие, милото.


Цветя, балони и усмивки,

трепет в първия учебен ден.

Мама ме дарява с прегръдки

и показва, че и днес ще е до мен.


Сега съм тинейджър на 16 с терзания любовни и приятели безброй...

но мама пак е тук със своя съвет.

Тя! Тя - уникална, мила и добра, първа в моята душа!

© Веселина Костадинова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения