Мама
Как малко вързопче люшка в ръце,
виждам моята майка добричка.
В ръката и има топло млекце,
а на лицето усмивка едничка.
Страницата обръщам напред,
ето и детенце на мотепоед.
Майка му усилено бута возилото,
а то сияе от щастие, милото.
Цветя, балони и усмивки,
трепет в първия учебен ден.
Мама ме дарява с прегръдки
и показва, че и днес ще е до мен.
Сега съм тинейджър на 16 с терзания любовни и приятели безброй...
но мама пак е тук със своя съвет.
Тя! Тя - уникална, мила и добра, първа в моята душа!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
