29 янв. 2011 г., 23:41

Мама

661 0 3

Тя прегърбена е леко,

с присвити рамене,

застаряла, но красива -

туй е мойта майчица добра.

Тя с тояжката си крива

под асмата там стои,

а очите ù преливат

с много бисерни сълзи.

Погледът ù нежен

те приканва към покой и топлина

с магията, която 

може само тя.

Тя приканва ме да влезна

в бащиния дом,

дето в радост и без грижа

радвал съм се всеки ден.

Тя е майката добричка -

най-красивата жена,

тя е сладката отмора,

най-любящата жена.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...