Jan 29, 2011, 11:41 PM

Мама 

  Poetry » Other
479 0 3

Тя прегърбена е леко,

с присвити рамене,

застаряла, но красива -

туй е мойта майчица добра.

Тя с тояжката си крива

под асмата там стои,

а очите ù преливат

с много бисерни сълзи.

Погледът ù нежен

те приканва към покой и топлина

с магията, която 

може само тя.

Тя приканва ме да влезна

в бащиния дом,

дето в радост и без грижа

радвал съм се всеки ден.

Тя е майката добричка -

най-красивата жена,

тя е сладката отмора,

най-любящата жена.

 

 

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??