Тя прегърбена е леко,
с присвити рамене,
застаряла, но красива -
туй е мойта майчица добра.
Тя с тояжката си крива
под асмата там стои,
а очите ù преливат
с много бисерни сълзи.
Погледът ù нежен
те приканва към покой и топлина
с магията, която
може само тя.
Тя приканва ме да влезна
в бащиния дом,
дето в радост и без грижа
радвал съм се всеки ден.
Тя е майката добричка -
най-красивата жена,
тя е сладката отмора,
най-любящата жена.
© Ангел All rights reserved.