Тя прегърбена е леко,
с присвити рамене,
застаряла, но красива -
туй е мойта майчица добра.
Тя с тояжката си крива
под асмата там стои,
а очите ù преливат
с много бисерни сълзи.
Погледът ù нежен
те приканва към покой и топлина
с магията, която
може само тя.
Тя приканва ме да влезна
в бащиния дом,
дето в радост и без грижа
радвал съм се всеки ден.
Тя е майката добричка -
най-красивата жена,
тя е сладката отмора,
най-любящата жена.
© Ангел All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Добре дошъл!