8 июл. 2023 г., 08:01

Мама пече пипер

988 2 2

МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР

 

... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,

и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,

през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,

денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,

и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,

и кончето, което цвили в дама, и зърнах храма с килнатия кръст,

 

и как настана вечер – ей го, де е! – и месецът над крайните къщя,

на този свят пристигнах – ненадеен, и – ненадеен, ще си отлетя,

с безмълвия, заприщени във щерни, животът се промуши – дим в кюмбе,

и кой бях аз из мраковете черни, що свличат се от ниското небе? –

един ден – щом се дигна на небето, с моливчето си в Божия тефтер

ще нарисувам дворчето, където печеше мама кош червен пипер.

 

8 юлий 2018 г.

гр. Варна, 19, 10 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Едно от любимите ми твои стихотворения, такава образност!
  • Велика поезия - тиха, кротка, сърдечна, родна и обичаща. Когато те чета, ми става по-леко, защото говориш за топло, любящо време, което заема мястото на безвремието, в което живеем. Благодаря ти от сърце!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...