Мама пече пипер

8 июл. 2023 г., 08:01

Поэзия

522 1 2

МАМА ПЕЧЕ ПИПЕР

... жени пекат червен пипер на туча – и в дворчето на есен зауха,

и Мурджо край колибката си куча със дрезгав лай насече ми дъха,

през прочката поде се дъх на пушек, изпука жално въгленче от чам,

денят обира кривата си круша – от мен с коричка хлебец по-голям,

и сякаш в миг дочух гласа на мама в лехите със мушкато и сакъз,

и кончето, което цвили в дама, и зърнах храма с килнатия кръст,

и как настана вечер – ей го, де е! – и месецът над крайните къщя,

на този свят пристигнах – ненадеен, и – ненадеен, ще си отлетя,

с безмълвия, заприщени във щерни, животът се промуши – дим в кюмбе,

и кой бях аз из мраковете черни, що свличат се от ниското небе? –

един ден – щом се дигна на небето, с моливчето си в Божия тефтер

ще нарисувам дворчето, където печеше мама кош червен пипер.

8 юлий 2018 г.

гр. Варна, 19, 10 ч.

yotovava (Валентина Йотова)

2023-07-08T08:39:48+03:00

Едно от любимите ми твои стихотворения, такава образност!
zelenaradost (Милена Френкева)

2023-07-08T08:23:42+03:00

Велика поезия - тиха, кротка, сърдечна, родна и обичаща. Когато те чета, ми става по-леко, защото говориш за топло, любящо време, което заема мястото на безвремието, в което живеем. Благодаря ти от сърце!