Мама, я поезда люблю
Произведението не подходит для лиц моложе 18 лет.
В памет на бат Стефко Данаилов
Трябваше да пишеш "по-така" -
вътрешният глас веднъж ми рече.
Нека да е ужким нашега
и не се сърди сега, човече...
Само примерче спретни ми за наглед. -
Незабавно аз ще те последвам.
Щото уж се имам за поет,
ала пустите му рими пренебрегвам.
Нямаш самолет, но имаш влак -
вътрешният глас у мен отекна.
Качваш маце за Париж, с мерак,
на Твърдица и да не омекнеш...
Що тунели предстоят напред,
влакът в тъмното ритмично клати.
Има време даже за омлет
и за действия съвсем чепати.
Тук признавам си, че май прозрях
замисъла простичък, но строен.
Копчалъка го поразкопчах -
да изглежда подчертано боен.
И поръсих се със скъп парфюм,
мацката дано да ме хареса.
Да не стане някакъв зулум.
Дай си, боже, да е поетеса.
Ала вместо маце, стой, че виж -
се качи засукана мамашка.
Затова не стигнахме Париж -
влакът спря на гара "Задна прашка"!
https://www.facebook.com/glasatnatvardica.bg/videos/%D1%81%D1%82%D0%B5%D1%84%D0%B0%D0%BD-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%B0%D0%B8%D0%BB%D0%BE%D0%B2-%D0%B8-veronique-jano-comon-sava-1983%D0%B0%D0%B7-%D1%81%D1%8A%D0%BC-%D0%BE%D1%82-%D1%82%D0%B2%D1%8A%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D1%82%D0%B8-%D1%81%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B8/552001517052016/
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Младен Мисана Все права защищены
