Мамо
Така те силно наранявам,
гориш в моите грехове
и със сълзи безмълвна те оставям,
а ти прощаваш - нали съм твоето дете!
И колко пъти с теб се карам
за какво ли не, не осъзнавам, че си права,
греша, оставям те ранена,
не щях да чувам твойто "не"!
С присмех се към теб обръщах,
не те признавах за човек,
така боли ме, мила мамо, ...