8 feb 2008, 13:45

Мамо 

  Poesía
836 0 1
Мамо
Така те силно наранявам,
гориш в моите грехове
и със сълзи безмълвна те оставям,
а ти прощаваш - нали съм твоето дете!
И колко пъти с теб се карам
за какво ли не, не осъзнавам, че си права,
греша, оставям те ранена,
не щях да чувам твойто "не"!
С присмех се към теб обръщах,
не те признавах за човек,
така боли ме, мила мамо, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??