Мамо

Така те силно наранявам,
гориш в моите грехове
и със сълзи безмълвна те оставям,
а ти прощаваш - нали съм твоето дете!

И колко пъти с теб се карам
за какво ли не, не осъзнавам, че си права,
греша, оставям те ранена,
не щях да чувам твойто "не"!

С присмех се към теб обръщах,
не те признавах за човек,
така боли ме, мила мамо,
в очите ти сълзи да чета!

А колко болка ти донесох
и колко нощи плака ти,
от неблагодарността на детето,
знам, че най-много боли!

Прегръдките твои отхвърлях,
виних те, че вече нямам нужда от тях,
виних те за всичко, че само ми пречиш,
сега осъзнавам колко грешах!

И нямам сили да кажа "прости ми",
нагло е даже дори,
колко пъти капеха сълзите ти,
а в тях виждаше гърба ми ти!

Сега е късно веч за извинение,
сега за теб се чувствам чужда,
ах, мила мамо, виж сълзите ми,
от тебе колко само имам нужда!

От болката съзрях следите,
колко стара ми изглеждаш,
а си на години млада,
как боли ме, като виждам!

Създадох аз за тебе ада,
вместо да ти дам наслада,
родителите за децата си се радват,
а аз те карах да страдаш!

Минаваш днес безсилна,
късно го разбирам,
колко си душевно бедна,
а аз радостта ти обирах!

Във тебе, мила мамо,
днес колко болка има,
как искам да ти кажа
че те обичам, а сили не намирам!

Днес от моите постъпки
на старец блед ми ти приличаш,
със изгубени надежди,
няма пламък в очите!

Няма как да ти поискам прошка,
всичко туй е непростимо,
сега разбирам, мила мамо,
че подцених това, което имам!