Една-едничка си ми, мамо.
Една-едничка на този пуст свят.
Една-едничка, но със сърце голямо.
Топли чувства в теб ехтят.
За мене, мамо, залъка от устата си даваш.
С мене, мамо, за богатство без край
пак не се разделяш.
Благодарна за което съм ти, мамо.
Благодарна.. това го знай.
Но и аз, мамо, не ще те оставя сама.
Угаснала и тиха, седейки в тъмнина.
За тебе, мамо, всичко ще направя.
За тебе със живота си ще се разделя.
Без тебе аз не мога да живея.
За твоята прегръдка всеки миг копнея.
И когато дойде денят аз без теб да съм,
това за мен ще бъде краят.
Ще викам, ще се моля
да е просто сън.
Благодаря ти, мамо,
че човек от мен направи.
Благодаря ти за всичко.
Благодаря за топлите спомени,
които в мен остави...
© Борислава Д Все права защищены