Oct 16, 2012, 5:47 PM

Мамо

  Poetry
1.1K 0 4

Една-едничка си ми, мамо.

Една-едничка на този пуст свят.

Една-едничка, но със сърце голямо.

Топли чувства в теб ехтят.

 

За мене, мамо, залъка от устата си даваш.

С мене, мамо, за богатство без край

пак не се разделяш.

Благодарна за което съм ти, мамо.

Благодарна.. това го знай.

 

Но и аз, мамо, не ще те оставя сама.

Угаснала и тиха, седейки в тъмнина.

За тебе, мамо, всичко ще направя.

За тебе със живота си ще се разделя.

 

Без тебе аз не мога да живея.

За твоята прегръдка всеки миг копнея.

И когато дойде денят аз без теб да съм,

това за мен ще бъде краят.

Ще викам, ще се моля

да е просто сън.

 

Благодаря ти, мамо,

че човек от мен направи.

Благодаря ти за всичко.

Благодаря за топлите спомени,

които в мен остави...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Борислава Д All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...