nikjelev (Ник Желев)
283 955
14 авг. 2015 г., 11:28

Мари- Йоана 

  Поэзия » Юмористическая
532 0 21

В нови дрехи пременен,

съседът звънна на вратата.

Бе утрото на Еньовден.

Държеше две торби в ръката.

 

Съседе, знай, че в този ден,

билките са най- целебни.

Росни трябва да ги наберем.

Да помогнем на богати, бедни.

 

Тръгнах с него. А в гората

беше толкова красиво!

Вече пукваше зората,

стигнахме до място диво.

 

Силно изведнъж подвикна.

За главата той се хвана.

Ето търсената билка.

Казва се "Мари- Йоана".

 

Брахме. Пълнихме торбата.

Лазехме в места непроходими.

С билки, лесна е борбата,

с болестите нелечими.

 

На терасата на сянка,

билките да съхнат сложих.

Чакам някаква печалба.

Труд, аз все пак вложих.

 

Тази сутрин, на вратата

някой блъскаше с юмруци.

Мисъл мина ми в главата:

Как не ги е срам! Боклуци!

 

През шпионката погледнах.

Две ченгета. Май се сърдеха.

Към ключалката посегнах,

но вратата те изкъртиха.

 

Сложиха ми белезници.

Блъснаха ме на земята.

Ритаха ме със ритници:

Що продаваш наркотици?

 

Тъкмо нещо да им кажа,

получих удар във лицето.

Казвай, тука ще те смажа,

пред очите на детето.

 

В районното ме задържаха.

Там да пиша обяснение.

Казвай! Другите признаха.

Повдигнаха ми обвинение.

 

Искам с вас да споделя.

Не събирайте "Мари- Йоана".

На латински таз трева

се казвала "Мари- Хуана".

© Ник Желев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??