Мари- Йоана
В нови дрехи пременен,
съседът звънна на вратата.
Бе утрото на Еньовден.
Държеше две торби в ръката.
Съседе, знай, че в този ден,
билките са най- целебни.
Росни трябва да ги наберем.
Да помогнем на богати, бедни.
Тръгнах с него. А в гората
беше толкова красиво!
Вече пукваше зората,
стигнахме до място диво.
Силно изведнъж подвикна.
За главата той се хвана.
Ето търсената билка.
Казва се "Мари- Йоана".
Брахме. Пълнихме торбата.
Лазехме в места непроходими.
С билки, лесна е борбата,
с болестите нелечими.
На терасата на сянка,
билките да съхнат сложих.
Чакам някаква печалба.
Труд, аз все пак вложих.
Тази сутрин, на вратата
някой блъскаше с юмруци.
Мисъл мина ми в главата:
Как не ги е срам! Боклуци!
През шпионката погледнах.
Две ченгета. Май се сърдеха.
Към ключалката посегнах,
но вратата те изкъртиха.
Сложиха ми белезници.
Блъснаха ме на земята.
Ритаха ме със ритници:
Що продаваш наркотици?
Тъкмо нещо да им кажа,
получих удар във лицето.
Казвай, тука ще те смажа,
пред очите на детето.
В районното ме задържаха.
Там да пиша обяснение.
Казвай! Другите признаха.
Повдигнаха ми обвинение.
Искам с вас да споделя.
Не събирайте "Мари- Йоана".
На латински таз трева
се казвала "Мари- Хуана".
© Ник Желев All rights reserved.
