Марин жали за Кръстина
Мáри Тино-Кръстино!
Мари, отлежало вино!
Пиян ода кат' та вида!
Луд лудея, ако та не вида!
Мáри Тино-Кръстино –
сладко и омайно вино!
Откак' та няма – дóма е като пустиня!
Що ма Тинке с тебе не взе?
Що ма остаи мъка да ме кризе?
.............................................
Аз зная, Тинке, де си пристала!
и, при тебе ша до'да,
да прислона душа прималяла!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Маргарита Ангелова Все права защищены
