9 сент. 2017 г., 12:27

Марин жали за Кръстина 

  Поэзия
638 3 14

Мáри Тино-Кръстино!

Мари, отлежало вино!

Пиян ода кат' та вида!

Луд лудея, ако та не вида!

Мáри Тино-Кръстино –

сладко и омайно вино!

Откак' та няма – дóма е като пустиня!

Що ма Тинке с тебе не взе?

Що ма остаи мъка да ме кризе?

.............................................

 

Аз зная, Тинке, де си пристала!

и, при тебе ша до'да,

да прислона душа прималяла!

© Маргарита Ангелова Все права защищены

Посветено на дядо ми. 60 години живя с баба и едва след смъртта ѝ разбрах колко я е обичал! А аз обичам тях. Двамата! Човекът, който съм сега, до голяма степен е станал такъв заради тях! Тя се казваше Тинка, но всички я наричаха Кръстина! И тя наистина цял живот е носила Божият кръст! И двамата, по свой начин "служиха" на хората и оставиха следа. Прекрасна следа!

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Радвам се. Много се радвам!
  • Много е хубаво... приятно ме изненада..
  • Благодаря, Роби! Много ми е ценна оценката на майстор, като теб. Бени, наистина съм благословена с изключителни баба и дядо! Благодаря ти! Ласка, добре си ми дошла. Обичам гости!Велин! Добро утро!Обичам ви приятели! Толкова е хубаво с вас! И с вас, на които отговорих вчера! Люси, Гавраил,Валя... Да не пропусна някого! Хубав ден!
  • Чудесно - в стила на народните песни!...Написано с много любов!...
    Поздравления, Марги!...
  • Звучи като народна песен, Марги! Хубаво е да се продължи традиционно българското! Поздравявам те!Щастлива си, че си имала такива баба и дядо!
  • Благодаря ти, че прочете! Така съм дала шанс на баба и дядо. с
  • Поздрав за стиха - много е хубав!
  • Ще вдигна и за гъдулката на Марин. Тя е много важна за него и за много други! Свирила за хоро, за сватба, за любов, за смърт...
  • Поздрави, Марги! И ти си оставила прекрасна следа тук. Признателна и прекрасна!
  • Даааа... Тя беше "бабата" на селото. Всеки женски проблем решаваше. Да накъпе бебе, да побае за страх и уроки, да поговори със притеснена жена, да "наведе и наснове"... Преди време жените тъчаха. А той беше гъдуларят и майсторът на селото. Всеки търсеше Бай Марин и Буля Кръстина! Ех, време, времееее! Те бяха живи!
  • Както и да я наречеш,както и да я искажеш,както и да я почувстваш все е Любов!
  • Ти си разбрала след смъртта й, но тя със сигурност е знаела, че я обича. Обичам да чета за бабите и дядовците... всчки си имаме мили спомени
  • Всеки минава през такива дилеми. И, моята е професионална, а не любовна. А те, дядо и баба... Ех... Имаме нужда от такива хора! Как ми се иска да мога да си поговоря с тях...
  • Мила моя, отговора на ХА СЕГА ДЕ, мисля, че могат да ти го дадат баба ти и дядо ти. Така поне мисля аз. Петичка от мен. Сигурно и стареца е имал някога твоята дилема и е открил отговора твърде късно. Хубав уикенд.
Предложения
: ??:??