Марин жали за Кръстина
Мáри Тино-Кръстино!
Мари, отлежало вино!
Пиян ода кат' та вида!
Луд лудея, ако та не вида!
Мáри Тино-Кръстино –
сладко и омайно вино!
Откак' та няма – дóма е като пустиня!
Що ма Тинке с тебе не взе?
Що ма остаи мъка да ме кризе?
.............................................
Аз зная, Тинке, де си пристала!
и, при тебе ша до'да,
да прислона душа прималяла!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Ангелова Всички права запазени
