5 апр. 2017 г., 01:31

Марионетка

711 4 6

Душата си изстрадала скрих във скрина прашен,

сърцето съм скътал на две

перверзно добре се чувствам

прегърнал пак

БУТИЛКАТА..

(в топлата прегръдка на алкохола е добре)

 

но докога..?

до къде..?

 

Знам, че качулатата ми диша във врата

но на фона на таз агония

все по малко ми пука

за смъртта

някой ден с удоволствие ще я прегърна

 

но не сега..

не точно сега..!

 

(имам още малко работа за вършене)

 

и запомнете..

Ницше не е прав

 

Бог не е мъртъв..!

 

Марионетки сме  

в миризливият чорап 

на предразсъдъците

и суетата..!

 

Някой ден ще оправя света

но не и днес

не и точно сега.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Манчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Човеците ги е страх от неизвестното и това което не разбират.. сам сред вълци трудно се оцелява Златна.. С две ръце бих прегърнал промяната , но е невъзможно когато са ти извити.. отзад...
  • „Ако искаш светът да се промени – самият ти стани промяната." – Махатма Ганди
    Хубава вечер, Цъки!
  • Благодаря за разбирането Звездичке.. странен съм и затова все не намирам сродна душа.. то вече не ми се и напъва .. Всички сме затънали до гуша в стереотипа на калта ..давим се с усмивка на уста..вкума шаблонен с удоволствие прегръщаме ..слепи сме ..кръста наложен ние прегръщаме..но не и аз.. не и аз.. мама.. последният динозавър съм преследван-вечно неразбран от глупците ,с гащите насрани...
  • Марионетки сме
    в миризливият чорап
    на предразсъдъците
    и суетата..!..Много обичам твоите стихове, най-вече защото нищо не спестяваш , и го правиш по един твой си много добър начин. Браво на теб!!!
  • Някой ден!? Започнете сега,защото никога не се знае колко ще продължи да Ви чака,този стар демодиран свят!😇

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...