Марионетка
Душата си изстрадала скрих във скрина прашен,
сърцето съм скътал на две
перверзно добре се чувствам
прегърнал пак
БУТИЛКАТА..
(в топлата прегръдка на алкохола е добре)
но докога..?
до къде..?
Знам, че качулатата ми диша във врата
но на фона на таз агония
все по малко ми пука
за смъртта
някой ден с удоволствие ще я прегърна
но не сега..
не точно сега..!
(имам още малко работа за вършене)
и запомнете..
Ницше не е прав
Бог не е мъртъв..!
Марионетки сме
в миризливият чорап
на предразсъдъците
и суетата..!
Някой ден ще оправя света
но не и днес
не и точно сега.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Манчев Всички права запазени
