Не ме е страх, но взе да ми омръзва
да нося на гърба си Магдалена.
И всеки път без болка да възкръсва,
когато аз умирах и за нея.

Когато аз поемах всяка тежест
с ръцете си, в защита на добрите.
Магдалена не изпитваше потребност
да бъде нещо повече от нищо.

И вместо благодарност, ме отрече,
разделяйки основата на кръста,
във празните ù вени се разтече
кръвта на Юда, в който се превърна.

Тогава я намразих... но ми мина
(безпомощна не можех да я пусна).
Простих ù греховете без причина,
усмихнах се... а после се пропуках.

Но няма как - такава е сестра ми
(под моят ореол изглежда свята).
Мария-Магдалена - общо кратно,
разстреляно във края на средата.