Не ме е страх, но взе да ми омръзва
да нося на гърба си Магдалена.
И всеки път без болка да възкръсва,
когато аз умирах и за нея.
Когато аз поемах всяка тежест
с ръцете си, в защита на добрите.
Магдалена не изпитваше потребност
да бъде нещо повече от нищо.
И вместо благодарност, ме отрече,
разделяйки основата на кръста,
във празните ù вени се разтече
кръвта на Юда, в който се превърна. ...