Аз не мога, не мога да кажа
откъде идва поривът тих
да стоя през нощите наказан
със молива пред раждащ се стих.
Ред по ред по листа ми се нижат
строги думи и думи добри,
влизат в стъпка, на роти прииждат
и се губят във ранни зори,
във които под лампата бледа
виждам как, с уморени очи,
изпитателно строфите гледат
и по нищо до тук не личи
как са крачели стройните роти
цяла нощ върху белия лист
да запълнят оскъдните квоти
в младостта ми на спомена чист.
© Иван Христов Все права защищены
Моите комплименти!!!