Марш
Аз не мога, не мога да кажа
откъде идва поривът тих
да стоя през нощите наказан
със молива пред раждащ се стих.
Ред по ред по листа ми се нижат
строги думи и думи добри,
влизат в стъпка, на роти прииждат
и се губят във ранни зори,
във които под лампата бледа
виждам как, с уморени очи,
изпитателно строфите гледат
и по нищо до тук не личи
как са крачели стройните роти
цяла нощ върху белия лист
да запълнят оскъдните квоти
в младостта ми на спомена чист.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Христов Всички права запазени
