21 мая 2011 г., 11:16

Марш на невежите

801 0 9

             Марш на невежите

 

В какво се превърнахте?! Вижте се, хора!

Във хленчещи баби с фалшив ишиас!

В устата - ламѝ, а страните от зора,

пропускате вечно житейския час!

 

Излезте, невежи, от тинята гъста!

Нима не разбрахте - това е герен?!

Излезте и бързо си грабвайте кръста,

дордето гърбът ви е още зелен!!

 

Не чакайте друг да ви води парада!

Отпред застанете с геройски копнеж!

Да, днес ще е трудно, но утре с наслада

ще гледате своя напредващ строеж!

 

И гордо глава към небе ще се вдигне,

ще пламне увереност в плахия глас,

но вашият разум дотам ще достигне,

когато напътстван е САМО от вас!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марин Цанков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Просто си...велик за мен! Ползвам някои от произведенията ти за постове в tumblr(след като те отбелязвам като автор естествено) надявам се да нямаш нищо против, ако искаш линк или искаш да ги махна пиши ми ЛС.
    Ееенд, брависимо за всичките ти произведения!
  • Харесах!
  • Браво!Харесвам талантливо и интелигентно написаните ти стихове!Радвам се, че отново те чета!Поздрав!
  • Мхм.
  • Приемам забележката на Ивайло и Тошко и мисля, че се поправих.Уважавам мнението и, най-вече, откровеността ви.Радвам се, че още има хора с критично мислене.Благодаря ви!

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...