6 мая 2009 г., 22:48

Маса номер 7

940 0 3

Маса номер 7
 
 Маса номер 7 (там в края, на ъгъла, в ляво)
 пак е последен (клиентът, в бистрото малко).
 Ще си поръча нещо (пак сигурно дълго той ще премисля)
 "Шкембе чорба - гореща - отсича - (А може и една бира").
 
 Маса номер 7 (там онази в ъгъла, двойната)
 празна е денем (а вечер наполовина запълнена).
 Стои си самотникът (някой сякаш той чака),
 а неуморно отброява часовникът (безспирно и тягостно в здрача).
 
 Маса номер 7 ( там в ъгъла, онази, самотната)
 тихичко чака (да дойде човека, онзи с часовника).
 Да си поръча пак нещо (спокойно премисляйки)
 "шкембе... (- и бира..." - отсичайки).
 
 Маса номер 7 (на ъгъла, вляво, онази последната)
 стои незнайно как незаета (и някак напрегната).
 Но никой не идва (дори няма сенки в здрача)
 и шкембето стои... и бирата...


 А часовникът бе спрял да тиктака.
 
 
 
 06.05.2009

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми , но аз обичам смесването на форми, жанрове, бои - когато е добре изпълнено. Често забелязваме някого едва, когато изчезне, уви! И ни е тъжно...
  • ,,празна е денем (а вечер наполовина запълнена).''

    Силен стих!
    Поздравления!
  • Не ми се логваше, но го направих за маса номер 7!!! Тъжно е това.....и завършва жестоко!!! Хубаво е, но наистина сякаш можеше да е по-късо , а и прекалено много скоби!!! Поздрави

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...