6.05.2009 г., 22:48 ч.

Маса номер 7 

  Поезия » Друга
570 0 3

Маса номер 7
 
 Маса номер 7 (там в края, на ъгъла, в ляво)
 пак е последен (клиентът, в бистрото малко).
 Ще си поръча нещо (пак сигурно дълго той ще премисля)
 "Шкембе чорба - гореща - отсича - (А може и една бира").
 
 Маса номер 7 (там онази в ъгъла, двойната)
 празна е денем (а вечер наполовина запълнена).
 Стои си самотникът (някой сякаш той чака),
 а неуморно отброява часовникът (безспирно и тягостно в здрача).
 
 Маса номер 7 ( там в ъгъла, онази, самотната)
 тихичко чака (да дойде човека, онзи с часовника).
 Да си поръча пак нещо (спокойно премисляйки)
 "шкембе... (- и бира..." - отсичайки).
 
 Маса номер 7 (на ъгъла, вляво, онази последната)
 стои незнайно как незаета (и някак напрегната).
 Но никой не идва (дори няма сенки в здрача)
 и шкембето стои... и бирата...


 А часовникът бе спрял да тиктака.
 
 
 
 06.05.2009

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми , но аз обичам смесването на форми, жанрове, бои - когато е добре изпълнено. Често забелязваме някого едва, когато изчезне, уви! И ни е тъжно...
  • ,,празна е денем (а вечер наполовина запълнена).''

    Силен стих!
    Поздравления!
  • Не ми се логваше, но го направих за маса номер 7!!! Тъжно е това.....и завършва жестоко!!! Хубаво е, но наистина сякаш можеше да е по-късо , а и прекалено много скоби!!! Поздрави
Предложения
: ??:??