6.05.2009 г., 22:48

Маса номер 7

935 0 3

Маса номер 7
 
 Маса номер 7 (там в края, на ъгъла, в ляво)
 пак е последен (клиентът, в бистрото малко).
 Ще си поръча нещо (пак сигурно дълго той ще премисля)
 "Шкембе чорба - гореща - отсича - (А може и една бира").
 
 Маса номер 7 (там онази в ъгъла, двойната)
 празна е денем (а вечер наполовина запълнена).
 Стои си самотникът (някой сякаш той чака),
 а неуморно отброява часовникът (безспирно и тягостно в здрача).
 
 Маса номер 7 ( там в ъгъла, онази, самотната)
 тихичко чака (да дойде човека, онзи с часовника).
 Да си поръча пак нещо (спокойно премисляйки)
 "шкембе... (- и бира..." - отсичайки).
 
 Маса номер 7 (на ъгъла, вляво, онази последната)
 стои незнайно как незаета (и някак напрегната).
 Но никой не идва (дори няма сенки в здрача)
 и шкембето стои... и бирата...


 А часовникът бе спрял да тиктака.
 
 
 
 06.05.2009

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Харесва ми , но аз обичам смесването на форми, жанрове, бои - когато е добре изпълнено. Често забелязваме някого едва, когато изчезне, уви! И ни е тъжно...
  • ,,празна е денем (а вечер наполовина запълнена).''

    Силен стих!
    Поздравления!
  • Не ми се логваше, но го направих за маса номер 7!!! Тъжно е това.....и завършва жестоко!!! Хубаво е, но наистина сякаш можеше да е по-късо , а и прекалено много скоби!!! Поздрави

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...