25 янв. 2013 г., 20:01

Машина за спомени

868 0 1

Машина за спомени



Рисувам си сърца

и слушам песен за любовта.

Твърде емоционално ми е в този ден.

Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен.

 

Вече спрях да ни наричам с общото "ние".

Вече спрях да се лъжа с онези мечти.

Мечтите, които имах за теб и мен.

Мечтите, които останаха в машината за спомени.

 

А времето лети неусетно.

Понякога връщам се назад и лутам се в спомени.

И повярвай, страшно е болезнено,

когато слушам песните, които заедно слушахме преди.

 

Всяка песен разказва наша история.

И всеки спомен удря силно моето сърце.

И понякога наивно вярвам,

че не всичко приключило е.

 

Признавам, още мисля за нас.

О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти.

Трудно е да го кажа,

но нашата любов остана в миналото

(а миналото трябва в миналото да стои...)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Костадинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...