25.01.2013 г., 20:01

Машина за спомени

876 0 1

Машина за спомени



Рисувам си сърца

и слушам песен за любовта.

Твърде емоционално ми е в този ден.

Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен.

 

Вече спрях да ни наричам с общото "ние".

Вече спрях да се лъжа с онези мечти.

Мечтите, които имах за теб и мен.

Мечтите, които останаха в машината за спомени.

 

А времето лети неусетно.

Понякога връщам се назад и лутам се в спомени.

И повярвай, страшно е болезнено,

когато слушам песните, които заедно слушахме преди.

 

Всяка песен разказва наша история.

И всеки спомен удря силно моето сърце.

И понякога наивно вярвам,

че не всичко приключило е.

 

Признавам, още мисля за нас.

О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти.

Трудно е да го кажа,

но нашата любов остана в миналото

(а миналото трябва в миналото да стои...)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Костадинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...