25 ene 2013, 20:01

Машина за спомени

  Poesía » Otra
871 0 1

Машина за спомени



Рисувам си сърца

и слушам песен за любовта.

Твърде емоционално ми е в този ден.

Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен.

 

Вече спрях да ни наричам с общото "ние".

Вече спрях да се лъжа с онези мечти.

Мечтите, които имах за теб и мен.

Мечтите, които останаха в машината за спомени.

 

А времето лети неусетно.

Понякога връщам се назад и лутам се в спомени.

И повярвай, страшно е болезнено,

когато слушам песните, които заедно слушахме преди.

 

Всяка песен разказва наша история.

И всеки спомен удря силно моето сърце.

И понякога наивно вярвам,

че не всичко приключило е.

 

Признавам, още мисля за нас.

О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти.

Трудно е да го кажа,

но нашата любов остана в миналото

(а миналото трябва в миналото да стои...)

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...