Jan 25, 2013, 8:01 PM

Машина за спомени

  Poetry » Other
875 0 1

Машина за спомени



Рисувам си сърца

и слушам песен за любовта.

Твърде емоционално ми е в този ден.

Това е може би така, защото отново мисля за теб и мен.

 

Вече спрях да ни наричам с общото "ние".

Вече спрях да се лъжа с онези мечти.

Мечтите, които имах за теб и мен.

Мечтите, които останаха в машината за спомени.

 

А времето лети неусетно.

Понякога връщам се назад и лутам се в спомени.

И повярвай, страшно е болезнено,

когато слушам песните, които заедно слушахме преди.

 

Всяка песен разказва наша история.

И всеки спомен удря силно моето сърце.

И понякога наивно вярвам,

че не всичко приключило е.

 

Признавам, още мисля за нас.

О, извини ме! Забравих, че сме просто аз и ти.

Трудно е да го кажа,

но нашата любов остана в миналото

(а миналото трябва в миналото да стои...)

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Костадинова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...