И ето, че всичко опира до процента,
и ето как всички стоим пред екрана,
и броим наобратно до нула;
една кула, която отлита
към там, където всичко е тихо...
някой ще пита, дали е нередно,
дали не е вредно
да сочим небето?

И нека спят спокойно
тези, които остават
и се отдават
на последните дни на Земята...
 
Аз заминавам!
И няма да погледна назад!
Отлитам от този безнадежден ад!
След дълги години бракуван живот
най-после ще мога да бъда робот!
С изкуствени длани
и електронно сърце
ще махам с ръце към небето,
към здрача, към всичко красиво;
ето ме, крача по Марс
след двеста години!

Хората не искат да бъдат машини;
Не искат и да умират...
Мразят и болката,
но не искат да спират,  
макар и да има лекарство!
Все пак е ясно,
че аз съм далеч, далеч от тук;

Хайде в сервиза, момче!
Нищо не става от теб!
Къде ти е ръката?
Няма заплата за мъртвите, знаеш!
Желаеш ли златен ковчег или не?

Часовникът спря.
Стрелката умря,
а гробището бе наблизо.
Един метален кош!
Днес топяха самолетите,
защото никой вече
не ЛЕТЕШЕ на ЗЕМЯТА!
Това бе денят,
в който човекът победи смъртта!!!