7.04.2008 г., 9:50

Машината

1K 0 1
И ето, че всичко опира до процента,
и ето как всички стоим пред екрана,
и броим наобратно до нула;
една кула, която отлита
към там, където всичко е тихо...
някой ще пита, дали е нередно,
дали не е вредно
да сочим небето?

И нека спят спокойно
тези, които остават
и се отдават
на последните дни на Земята...
 
Аз заминавам!
И няма да погледна назад!
Отлитам от този безнадежден ад!
След дълги години бракуван живот
най-после ще мога да бъда робот!
С изкуствени длани
и електронно сърце
ще махам с ръце към небето,
към здрача, към всичко красиво;
ето ме, крача по Марс
след двеста години!

Хората не искат да бъдат машини;
Не искат и да умират...
Мразят и болката,
но не искат да спират,  
макар и да има лекарство!
Все пак е ясно,
че аз съм далеч, далеч от тук;

Хайде в сервиза, момче!
Нищо не става от теб!
Къде ти е ръката?
Няма заплата за мъртвите, знаеш!
Желаеш ли златен ковчег или не?

Часовникът спря.
Стрелката умря,
а гробището бе наблизо.
Един метален кош!
Днес топяха самолетите,
защото никой вече
не ЛЕТЕШЕ на ЗЕМЯТА!
Това бе денят,
в който човекът победи смъртта!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Икабод Крейн Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • харесва ми 3тия куплет, но не мога да кажа дали е заради внушение, идея или благозвучие (още едно потвърждение на тезата ми, че обикновено не е толкова важно какво, а как го казваш)
    относно моята интерпретация- наличието на "личност" в един математично строен свят е парадокс, защото уникалността не е рационална. така че ако преодолеем рамката на емоцията ще сме изгубили сетивото да отчетем липсата й, както и ако можем да си обясним всичко, ще е отпаднала необходимоста от дефиницията свят- and this would be the day, the world has gone away
    стихотворението е супер!!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....