И ето, че всичко опира до процента, и ето как всички стоим пред екрана, и броим наобратно до нула; една кула, която отлита към там, където всичко е тихо... някой ще пита, дали е нередно, дали не е вредно да сочим небето?
И нека спят спокойно тези, които остават и се отдават на последните дни на Земята...
Аз заминавам! И няма да погледна назад! Отлитам от този безнадежден ад! След дълги години бракуван живот най-после ще мога да бъда робот! С изкуствени длани и електронно сърце ще махам с ръце към небето, към здрача, към всичко красиво; ето ме, крача по Марс след двеста години!
Хората не искат да бъдат машини; Не искат и да умират... Мразят и болката, но не искат да спират, макар и да има лекарство! Все пак е ясно, че аз съм далеч, далеч от тук;
Хайде в сервиза, момче! Нищо не става от теб! Къде ти е ръката? Няма заплата за мъртвите, знаеш! Желаеш ли златен ковчег или не?
Часовникът спря. Стрелката умря, а гробището бе наблизо. Един метален кош! Днес топяха самолетите, защото никой вече не ЛЕТЕШЕ на ЗЕМЯТА! Това бе денят, в който човекът победи смъртта!!!
харесва ми 3тия куплет, но не мога да кажа дали е заради внушение, идея или благозвучие (още едно потвърждение на тезата ми, че обикновено не е толкова важно какво, а как го казваш)
относно моята интерпретация- наличието на "личност" в един математично строен свят е парадокс, защото уникалността не е рационална. така че ако преодолеем рамката на емоцията ще сме изгубили сетивото да отчетем липсата й, както и ако можем да си обясним всичко, ще е отпаднала необходимоста от дефиницията свят- and this would be the day, the world has gone away
стихотворението е супер!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
относно моята интерпретация- наличието на "личност" в един математично строен свят е парадокс, защото уникалността не е рационална. така че ако преодолеем рамката на емоцията ще сме изгубили сетивото да отчетем липсата й, както и ако можем да си обясним всичко, ще е отпаднала необходимоста от дефиницията свят- and this would be the day, the world has gone away
стихотворението е супер!!