7 окт. 2010 г., 16:12

Маска

1.1K 0 1

Смущението лъжливо е –

прикрива някакви задръжки.

„Времето” ти също е лъжа,

истинска е само гордостта ти.

Омразата пък всъщност е любов,

тресеш се сам, изпълнен със безсилие,

за своите грешки май не си готов,

а мен раняваш с вечното мълчание…

И всичките неистински „Не знам”

със сетни сили днес проклинам!

Боли ме от гнева, и от тъгата,

но най–боли ме, че не те откривам.

Претекст ли търсиш, за да си далече,

или отдавна с друга мисъл си ме заменил?

За мен това е без значение,

щом себе си зад маската си скрил.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Последната Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....