Oct 7, 2010, 4:12 PM

Маска

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Смущението лъжливо е –

прикрива някакви задръжки.

„Времето” ти също е лъжа,

истинска е само гордостта ти.

Омразата пък всъщност е любов,

тресеш се сам, изпълнен със безсилие,

за своите грешки май не си готов,

а мен раняваш с вечното мълчание…

И всичките неистински „Не знам”

със сетни сили днес проклинам!

Боли ме от гнева, и от тъгата,

но най–боли ме, че не те откривам.

Претекст ли търсиш, за да си далече,

или отдавна с друга мисъл си ме заменил?

За мен това е без значение,

щом себе си зад маската си скрил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...