Oct 7, 2010, 4:12 PM

Маска

  Poetry » Love
1.1K 0 1

Смущението лъжливо е –

прикрива някакви задръжки.

„Времето” ти също е лъжа,

истинска е само гордостта ти.

Омразата пък всъщност е любов,

тресеш се сам, изпълнен със безсилие,

за своите грешки май не си готов,

а мен раняваш с вечното мълчание…

И всичките неистински „Не знам”

със сетни сили днес проклинам!

Боли ме от гнева, и от тъгата,

но най–боли ме, че не те откривам.

Претекст ли търсиш, за да си далече,

или отдавна с друга мисъл си ме заменил?

За мен това е без значение,

щом себе си зад маската си скрил.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Последната All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...