7.10.2010 г., 16:12

Маска

1.1K 0 1

Смущението лъжливо е –

прикрива някакви задръжки.

„Времето” ти също е лъжа,

истинска е само гордостта ти.

Омразата пък всъщност е любов,

тресеш се сам, изпълнен със безсилие,

за своите грешки май не си готов,

а мен раняваш с вечното мълчание…

И всичките неистински „Не знам”

със сетни сили днес проклинам!

Боли ме от гнева, и от тъгата,

но най–боли ме, че не те откривам.

Претекст ли търсиш, за да си далече,

или отдавна с друга мисъл си ме заменил?

За мен това е без значение,

щом себе си зад маската си скрил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....