7.10.2010 г., 16:12

Маска

1.1K 0 1

Смущението лъжливо е –

прикрива някакви задръжки.

„Времето” ти също е лъжа,

истинска е само гордостта ти.

Омразата пък всъщност е любов,

тресеш се сам, изпълнен със безсилие,

за своите грешки май не си готов,

а мен раняваш с вечното мълчание…

И всичките неистински „Не знам”

със сетни сили днес проклинам!

Боли ме от гнева, и от тъгата,

но най–боли ме, че не те откривам.

Претекст ли търсиш, за да си далече,

или отдавна с друга мисъл си ме заменил?

За мен това е без значение,

щом себе си зад маската си скрил.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Последната Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...