28 окт. 2008 г., 00:50

Маска

870 0 2
Всеки гледа към другите,
а вижда ли реално света?
Вижда ли сълзите в очите
и на лицата изписан страха?
Вижда ли страдащите хора
или само лицемерието в нечии очи?
Вижда ли болката в душата
или само неуместните шеги?
Вижда само привидното,
маската не успява на никого да свали!
Не успява, защото всеки сам решава
маската си кога да свали!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЛиЛи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мда.Отново маски.
    Под маските изгуби се фалшивото
    на хорското типично изражение,
    усмивките стопиха се подтиснати,
    че всъщност ги използваха с презрение.
    Останаха очите. Да оглеждат.
    А гледката съвсем не бе атракция,
    осъдени души на изтощение
    играеха спектакъл - без овации.
    Играеха със себе си безлични,
    а времето - то просто отминаваше,
    куршумите от думи невротични
    убиваха стремежи и желания.
    А лесно бе под маските тогава,
    когато се прикриваха падения,
    последвали от полет в необятното,
    но мамещо със блясък прегрешение.
    И лесно бе, когато зад завесата,
    почиваха от фалша уморените,
    но паднеха ли маските, тогава
    и дяволът крещеше. За спасение.
  • Много ми хареса!!!!!!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...