28.10.2008 г., 0:50 ч.
Маска
604
0
2
Всеки гледа към другите,
а вижда ли реално света?
Вижда ли сълзите в очите
и на лицата изписан страха?
Вижда ли страдащите хора
или само лицемерието в нечии очи?
Вижда ли болката в душата
или само неуместните шеги?
Вижда само привидното,
маската не успява на никого да свали!
Не успява, защото всеки сам решава
маската си кога да свали!
© ЛиЛи Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Много ми хареса!!!!!!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Под маските изгуби се фалшивото
на хорското типично изражение,
усмивките стопиха се подтиснати,
че всъщност ги използваха с презрение.
Останаха очите. Да оглеждат.
А гледката съвсем не бе атракция,
осъдени души на изтощение
играеха спектакъл - без овации.
Играеха със себе си безлични,
а времето - то просто отминаваше,
куршумите от думи невротични
убиваха стремежи и желания.
А лесно бе под маските тогава,
когато се прикриваха падения,
последвали от полет в необятното,
но мамещо със блясък прегрешение.
И лесно бе, когато зад завесата,
почиваха от фалша уморените,
но паднеха ли маските, тогава
и дяволът крещеше. За спасение.