29 мая 2022 г., 18:19

Маска

925 1 0

Ето отново слагам маската на лицето си,
обличам чужда кожа 
и си мисля нима това ще ме направи 
щастлива?

 

Живея в един измислен свят
с друго лице и тяло, 
не това не съм аз!

 

Ти искаше да бъда друга,
не себе си 
и виж докъде ме докара
това
сега съм по-нещастна и от преди,
когато бях аз, а не тя, непознатата жена!

 

 

Ако можеш ме обичай такава каквато съм,
а не каквато ти искаш да бъда. 


 

06.08.2010
Kami Choi Ilieva 

 

* от първите ми произведения вече част от първата ми издадена стихосбирка ''Маска''.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Камелия Илиева Все права защищены

Произведението е включено в:

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...