29.05.2022 г., 18:19

Маска

922 1 0

Ето отново слагам маската на лицето си,
обличам чужда кожа 
и си мисля нима това ще ме направи 
щастлива?

 

Живея в един измислен свят
с друго лице и тяло, 
не това не съм аз!

 

Ти искаше да бъда друга,
не себе си 
и виж докъде ме докара
това
сега съм по-нещастна и от преди,
когато бях аз, а не тя, непознатата жена!

 

 

Ако можеш ме обичай такава каквато съм,
а не каквато ти искаш да бъда. 


 

06.08.2010
Kami Choi Ilieva 

 

* от първите ми произведения вече част от първата ми издадена стихосбирка ''Маска''.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Камелия Илиева Всички права запазени

Произведението е включено в:

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...