Не ще ли аз забравя твоите очи,
устните ти нежни, върху моите били.
Целувките ти, тъй преплетени в лъжи,
останали са само в спомени.
Сладък бе вкусът на тази болка,
любов не бе, а просто обиколка.
През път, зад път, къде ли не,
сърцето ще ме отведе.
Не знае ли човек съдбата своя,
борба за мощ, в разгара на двубоя,
кървава битка на един живот,
просто поглед на изминала любов.
Ако можех аз времето да върна
и добрината си отново да прегърна,
маската да върна на лицето
и забравя всичко, що ми бе отнето.
Не бяха чувства, а игра на шах,
всеки прави другия на прах.
Но уви, тази случка даде ми урок,
не бъди ти нечий роб.
Такива има ги премного,
бъди различен и едного.
Който иска ще намери
път през твоите бариери.
© Йоан Александров Все права защищены