Apr 12, 2014, 11:52 PM

Маска на съдбата

  Poetry » Love
630 0 0

Не ще ли аз забравя твоите очи,
устните ти нежни, върху моите били.
Целувките ти, тъй преплетени в лъжи,
останали са само в спомени.

 

Сладък бе вкусът на тази болка,
любов не бе, а просто обиколка.
През път, зад път, къде ли не,
сърцето ще ме отведе.

 

Не знае ли човек съдбата своя,
борба за мощ, в разгара на двубоя,
кървава битка на един живот,
просто поглед на изминала любов.

 

Ако можех аз времето да върна

и добрината си отново да прегърна,
маската да върна на лицето
и забравя всичко, що ми бе отнето.

 

Не бяха чувства, а игра на шах,

всеки прави другия на прах.
Но уви, тази случка даде ми урок,
не бъди ти нечий роб.

 

Такива има ги премного,
бъди различен и едного.
Който иска ще намери
път през твоите бариери.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоан Александров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...