21 июл. 2013 г., 18:56

Маскарад

889 0 7

От самотата винаги боли.

А близостта най-често наранява.

Макар че никога не сме били

по-истински. Освен когато мразим.

 

И въпреки абсурдния момент -

в омразата да търсиме утеха -

почерпи ли ни Дяволът с абсент -

събличаме душата като дреха.

 

Продаваме я евтино в нощта -

тъй както проститутка свойте ласки.

По-лесно се живее без душа,

на клоуна с усмихнатата маска.

 

Но свършва всеки шумен маскарад.

Тогава в огледалото на здрача

ще се усмихне клоун непознат.

И с твоите очи ще се разплаче...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гълъбина Митева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...