21 jul 2013, 18:56

Маскарад 

  Poesía
737 0 7

От самотата винаги боли.

А близостта най-често наранява.

Макар че никога не сме били

по-истински. Освен когато мразим.

 

И въпреки абсурдния момент -

в омразата да търсиме утеха -

почерпи ли ни Дяволът с абсент -

събличаме душата като дреха.

 

Продаваме я евтино в нощта -

тъй както проститутка свойте ласки.

По-лесно се живее без душа,

на клоуна с усмихнатата маска.

 

Но свършва всеки шумен маскарад.

Тогава в огледалото на здрача

ще се усмихне клоун непознат.

И с твоите очи ще се разплаче...

 

© Гълъбина Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??