Маскарад
От самотата винаги боли.
А близостта най-често наранява.
Макар че никога не сме били
по-истински. Освен когато мразим.
И въпреки абсурдния момент -
в омразата да търсиме утеха -
почерпи ли ни Дяволът с абсент -
събличаме душата като дреха.
Продаваме я евтино в нощта -
тъй както проститутка свойте ласки.
По-лесно се живее без душа,
на клоуна с усмихнатата маска.
Но свършва всеки шумен маскарад.
Тогава в огледалото на здрача
ще се усмихне клоун непознат.
И с твоите очи ще се разплаче...
© Гълъбина Митева All rights reserved.
