Нека бъде светлината.
Тя полето ще огрее.
Че да пламне и Играта,
че да пламне и узрее.
Двете армии пристигат,
по учебник се строяват.
Знамената си издигат -
почват те да се сражават.
Тръгват мъничките пешки,
път поемат те към ада.
Най-достойно и човешки
ще избият свойте братя.
Нямат нужда те от дявол,
нямат нужда и от грях.
Каин убива брат си Авел,
заслепен от златен прах.
Кротко царят в своя замък
готви цялата вендета.
Под стените си от камък
води битката проклета.
Крайно време бе врага си
с мощен удар да надвие.
Със свистящите топузи
да го смачка и разбие.
Да го грабне и довърши
със железни Буцефали.
И гръбнаците да скърши
на последните парцали.
А царицата красива
вдига своите ръце.
И епископа разкрива
свойто истинско лице.
Кръв голяма се пролива,
в кръв обагрят се полята.
А земята ги попива,
призовава тъмнината!
Мощен вятър ураганен
в бездна слънцето отвява.
Идва мракът постоянен,
всичко светло се предава.
© Сандостен Калций Все права защищены