Нека бъде светлината.

Тя полето ще огрее.

Че да пламне и Играта,

че да пламне и узрее.

Двете армии пристигат,

по учебник се строяват.

Знамената си издигат - 

почват те да се сражават.

Тръгват мъничките пешки,

път поемат те към ада.

Най-достойно и човешки

ще избият свойте братя.

Нямат нужда те от дявол,

нямат нужда и от грях.

Каин убива брат си Авел,

заслепен от златен прах.

Кротко царят в своя замък

готви цялата вендета.

Под стените си от камък

води битката проклета.

Крайно време бе врага си

с мощен удар да надвие.

Със свистящите топузи

да го смачка и разбие.

Да го грабне и довърши 

със железни Буцефали.

И гръбнаците да скърши

на последните парцали.

А царицата красива

вдига своите ръце.

И епископа разкрива

свойто истинско лице.

Кръв голяма се пролива,

в кръв обагрят се полята.

А земята ги попива,

призовава тъмнината!

Мощен вятър ураганен

в бездна слънцето отвява.

Идва мракът постоянен,

всичко светло се предава.