Матова печал
Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.
Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.
По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
предричат, че сянка от страх,
изрича слова за привличане.
Завесата падна – финал…
Героят е блян за колоните.
Пиесата – празна печал –
разплака смеха на короните.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитър Драганов Все права защищены
