thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4 сент. 2018 г., 00:42  

Матова печал 

  Поэзия » Философская
417 1 4

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
   Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.

Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.

По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
 предричат, че сянка от страх,
 изрича слова за привличане.

Завесата падна – финал…
Героят е блян за колоните.
Пиесата – празна печал –
         разплака смеха на короните.      

© Димитър Драганов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??