thedac (Димитър Драганов)
873 1129
4.09.2018 г., 0:42 ч.  

Матова печал 

  Поезия » Философска
446 1 4

Любов без очи се роди…
Унила сестра я окая…
   Гласът ѝ крещеше: „Режи!“,
в косите на болнична стая.

Червено момиче скърби.
Рубинена кръв се пилее.
Ранено, не спря да върви,
към своя любим и да грее.

По роклята капеше мрак,
а устните – делва обичана,
 предричат, че сянка от страх,
 изрича слова за привличане.

Завесата падна – финал…
Героят е блян за колоните.
Пиесата – празна печал –
         разплака смеха на короните.      

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??